Италианска афера
Беше купил този дом отдавна – преди пет години, в момент на импулсивност, когато гласът на съкровените му желания успя да надвика истеричните крясъци на жена му, свадливите й забележки и постоянните претенции за децата, бъдещето на децата, бъдещето на внуците и на всички идни поколения до десето коляно. Уморен, задъхан от невъзможността си да не помисли за своето собствено оцеляване като своебразен удовлетворяващ желанията на другите, след прелистване на обяви набързо и един внезапен полет до Италия посред работната седмица, той дойде в Кампания и купи това нещо.
Нещо, защото не беше къща, не беше и кокетен апартамент, нито пък луксозна вила, беше нещо като дървена барака, кацнала на една скала, надвесена стръмно над морето. Вероятно продавачите бяха потривали доволно ръце след продажба, може би им е изглеждал като последния идиот, купувайки това, но той се влюби в това, което за него означаваше повече от дом. Усети го като дом за душата си.... Нямаше нищо специално в него – стая с големи прозорци доземи, малка баня и тераса. Но гледката беше потресаваща – поради височината, имаше чувството, че морето буквално се влива в стаята. Можеше да седи там, облакътен на терасата с часове. Стоеше и гледаше как в пръските на вълните проблясваха мигове от живота му – щастливи и тъжни, но обединени от едно – непотребни и безинтересни за всички. Психолозите може би щяха да кажат, че това е кризата на средната възраст, времето на неизбежната равносметка, когато слепоочията посребряват, коремчето се оформя, а мъжкото самочувствие рязко изисва вниманието на някого, обикновено на по-млада жена, привлечена от постигнатите вече материална обезпеченост и стабилност. Но неговите преживявания бяха други – той просто беше уморен, от кресчендото на желанията на всички и дълбоко скътаната някъде в сърцето му необходимост да изживее нещо истинско...
Колкото и да звучи невероятно – да се храниш с фоа гра всяка вечер и да можеш да отпътуваш до Сейшелите, Мавриций или Карибите във всеки един момент също омръзва. Дори да носиш нов, лъскав и привличащ погледа Монблан на ръката, той просто отмерва минутите, които ти остават. Той усети това, обхвана го хлад, после паника, а накрая скъса каишката на швейцарското произведение на изкуството и както беше с костюма между две работни срещи, отлетя за Италия. С първия полет, обхванат от лудост и в същото време развълнуван, че все още това сърце работи по предназначение. И най-ненадейно там намери нея – симпатична, и много красива брокерка на имоти, която му се стори на пръв поглед изключително неподходяща за работата. Изглеждаше разсеяна, забравяше детайли за огледа и последвалата продажба, имаше нещо нетипично за професията в цялото й поведение. Изглеждаше като малко дете, което са оставили да замества мама в семейния магазин (оказа се, че фирмата, която се занимаваше с покупко-продажбата беше семейна) и то се опитва да изглежда сериозно и респектиращо. Беше се влюбил в своя малък дом още от обявите в Интернет, но нейното присъствие го направи непоклатим за тази сделка. Изпитваше невероятно желание към нея, беше дори нещо по-силно от физическо привличане, беше нещо в погледа й, в жестовете й – непохватни и естествени, което го караше да трепери.
Имаше нужда вероятно да се почувства силен и значим за някого, не знаеше, а и не му беше до анализи. Оформиха сделката, приключиха контакта, а той, знаейки, че може да я загуби напълно, направи решителна крачка – покани я да изпият по чаша вино в селската тратория. Не беше особено ефектно предложение, но в този пуст район и това беше много. Тя, изненадващо за него се съгласи. Беше изненада, защото виждаше на лявата й ръка да свети златна халка и въпреки това не съжаляваше, че беше смел. Щеше да му се изнясни ситуацията, така или иначе... Отидоха в траторията и започна най-хубавата вечер в живота му. Може би защото след приятното селско вино от местните изби и вкусните антипасти по устните му изведнъж се оказа соленият вкус на устните й. Солен, почти като морските талази, на които се любуваха малко по-късно. Говориха до насита и той научи много за нея – за неуспешния й брак, за непоявяващото се дете вече пета година, за самотата й нощем, за насилените усмивки денем, за желанието й да се почувства свободна и лека, каквато беше била преди. И наистина в цялото й поведение, оказа се, го бе зашеметявала тази лекота и волност, които тя явно по необходимост криеше, опитвайки се да живее някак и да бъде сериозна. Започна се. Виждаха се всеки ден, оставаха заедно и през нощта, когато тя имаше възможност – мъжът й пътуваше много по работа и тогава тя идваше при него. Невинаги говореха – понякога мълчаха, докато телата им казваха всичко. Харесваше му да се събужда до нея – спеше свита като котенце и предизвикаше ръцете му да я галят. В тези моменти изучаваше географията на тялото й – всичките извивки, косъмчета, вени, капиляри и бенки, които искаше да познава до съвършенство. Понякога му се струваше, че тя буквално го дави като приливна вълна – една вечер беше прекалил с виното и й беше казал (не си спомняше да е правил това, но тя му каза на сутринта), че иска да я ухапе и нарани. Явно се чувстваше малко уплашен от нейното влияние върху нея. Случваше се да е в нея и да губи представа какво прави – действаше инстинктивно, блъскаше се в нея, чуваше, че тя стене сякаш от болка, причинена от големия размер на пениса му, но съзнанието му беше под вода и когато идваше на себе си след секундите на удовлетворение, я виждаше да го гледа с широко отворени очи и неразбиращ поглед. Обикновено й се извиняваше гузно, не с думи, а с докосванията си, с бегла целувка по челото й и с успокоителен поглед, но в себе си недоумяваше какво се случва с него. За първи път се чувстваше така от много време (а може би изобщо) и беше объркан...
Тя владееше мислите му постоянно – когато бяха заедно имаше желание да я опознае напълно (тялото й, но и всичките й тайни желания, страхове и стремежи, да мине по пътищата й, да разбере накъде отива, да я изчерпи напълно), а когато я нямаше чакаше нетърпеливо да са отново заедно. Не беше от скука, а от това, че с нея се чувстваше лек като сапунен мехур. А тя казваше, че с него се чувства като в прегръдката на мече – че се чувства малка и сигурна, скрита на топло. Живееха особено, правеха несъвместими неща – понякога ходеха до града и бяха елегантни (следваха изискванията на средата), но можеха да шляпат по чехли из селото и да си купуват сладолед, както и да тичат боси по плажа и да се смеят като деца. За да не са съвсем асоциални, ходеха до ресторантчетата в селото и си поръчваха пица или паста. Той не обичаше, но му беше забавно, когато тя се омазваше до ушите с доматения сос. Ако им писнеше от прекалено натуралните удоволствие, взимаха колата и ходеха до града в един бар, където можеше да се танцува... Той беше ужасен танцьор, но му харесваше да я гледа. Харесваше му да вижда и как я гледат останалите мъже със зяпнали уста, да вижда как те просто я ръзсъбличат с поглед, фантазирайки си за аромата на нейната орхидея, запечатал се по оскъдните й бикини и за вкуса на нектара й, тръпнещ в очакване да изригне като вулкан...
А и самият факт, че успяваше да я настъпи с всяко посещение все по-рядко, й даваше надежди. Просто й харесваше да го усеща по този начин до себе си – стъпките нямаха значение, беше влудяващо да го прегръща и всички да ги гледат и единствено да могат да гадаят за електричеството помежду им. Обикновено електрическата вълна продължаваше и в техния дом, в тяхното легло, в убежището им от целия свят, където винаги имаше интимност, много по-голяма от физическото удоволствие. Но и него го имаше, при това съчетано с тотална освободеност и никаква предпазливост. Странното беше, че бяха в такъв унес, че дори не бяха забелязали, че не ползват никакви предпазни средства, а той се чувстваше напълно разюздан, нямаше задръжки и след като се усети, че оставя любовните си сокове навсякъде в и по тялото й, стъпи на земята и попита какво иска тя и дали това й харесва. Отговори му, че не се страхува от евентуални последици и приключи темата. Не я попита повече. Продължиха да спят будни заедно. Говореха безспир, имаха чувството, че сякаш препускат да се опознаят, преди тези дни да свършат, защото и двамата чудесно знаеха, че те са преброени. Когато не говореха, продължаваха да го правят с въздишките и стоновете си на удоволствие – тя беше напълно непредвидима в леглото и постоянно го предизвиква-ше, слагаше му някакви играчки на най-интимното място, напътстваше го какво иска и как точно иска, без да каже и дума, обикновено накрая се чувстваше изконсумиран до последната капка пот и любовен сок, заспиваше на секундата, а в промеждутъка между будното състояние и съня се чудеше колко дълго ще издържи на темпото. Понякога го правеха с часове, в други дни – изобщо, тогава най-често прекарваха целия ден в слушане на морето и четене на книжки, между които моменти се наблюдаваха един друг. Почиваха си един от друг до следващия момент, когато той пак се оказваше заровил нос в копринените къдрички между краката й и колкото по-познато му беше всичко, толкова по-настойчив беше езикът му. Докато усетеше, че тя дърпа пръстите му натам, към устието на удоволствието й, където плътните му и пухкави пръсти след като се движеха й носеха море от наслада....
След конвулсиите й той не издържаше и знаеше, че тя ще е още по-тясна и гостоприемна от преди и просто влизаше безразсъдно. Беше още по-безразсъден в следващите няколко минути, след което и двамата мълчаха и се озоваваха един до друг, всеки обвил шията на другия с ръцете си. Този сън продължи известно време, според датите на мобилните им устройства (за които нямаха време, а и желание и бяха хвърлили по чантите си) около 2 седмици, а според тяхните усещания за наситеност на преживяванията им – вероятно един живот и половина. Не признаваха, но и двамата се страхуваха – от времето, което щеше да размие стъпките им единия от живота на другия, от разстоянието, което щеше да раздели гласовете им и да ги направи глухи и нечуваеми, от другите хора, които нямаха необходимата чувствителност да проумеят *това* и да приемат възможността човек да изпита нещо подобно и да им позволят на двамата да изживеят чувствата си. Бяха голи, объркани и уплашени, прегръщаха се в това легло, накрай света, потопени в морето на чувствата им, което заплашваше всъщност изобщо да не е до колене!
Нещо, защото не беше къща, не беше и кокетен апартамент, нито пък луксозна вила, беше нещо като дървена барака, кацнала на една скала, надвесена стръмно над морето. Вероятно продавачите бяха потривали доволно ръце след продажба, може би им е изглеждал като последния идиот, купувайки това, но той се влюби в това, което за него означаваше повече от дом. Усети го като дом за душата си.... Нямаше нищо специално в него – стая с големи прозорци доземи, малка баня и тераса. Но гледката беше потресаваща – поради височината, имаше чувството, че морето буквално се влива в стаята. Можеше да седи там, облакътен на терасата с часове. Стоеше и гледаше как в пръските на вълните проблясваха мигове от живота му – щастливи и тъжни, но обединени от едно – непотребни и безинтересни за всички. Психолозите може би щяха да кажат, че това е кризата на средната възраст, времето на неизбежната равносметка, когато слепоочията посребряват, коремчето се оформя, а мъжкото самочувствие рязко изисва вниманието на някого, обикновено на по-млада жена, привлечена от постигнатите вече материална обезпеченост и стабилност. Но неговите преживявания бяха други – той просто беше уморен, от кресчендото на желанията на всички и дълбоко скътаната някъде в сърцето му необходимост да изживее нещо истинско...
Колкото и да звучи невероятно – да се храниш с фоа гра всяка вечер и да можеш да отпътуваш до Сейшелите, Мавриций или Карибите във всеки един момент също омръзва. Дори да носиш нов, лъскав и привличащ погледа Монблан на ръката, той просто отмерва минутите, които ти остават. Той усети това, обхвана го хлад, после паника, а накрая скъса каишката на швейцарското произведение на изкуството и както беше с костюма между две работни срещи, отлетя за Италия. С първия полет, обхванат от лудост и в същото време развълнуван, че все още това сърце работи по предназначение. И най-ненадейно там намери нея – симпатична, и много красива брокерка на имоти, която му се стори на пръв поглед изключително неподходяща за работата. Изглеждаше разсеяна, забравяше детайли за огледа и последвалата продажба, имаше нещо нетипично за професията в цялото й поведение. Изглеждаше като малко дете, което са оставили да замества мама в семейния магазин (оказа се, че фирмата, която се занимаваше с покупко-продажбата беше семейна) и то се опитва да изглежда сериозно и респектиращо. Беше се влюбил в своя малък дом още от обявите в Интернет, но нейното присъствие го направи непоклатим за тази сделка. Изпитваше невероятно желание към нея, беше дори нещо по-силно от физическо привличане, беше нещо в погледа й, в жестовете й – непохватни и естествени, което го караше да трепери.
Имаше нужда вероятно да се почувства силен и значим за някого, не знаеше, а и не му беше до анализи. Оформиха сделката, приключиха контакта, а той, знаейки, че може да я загуби напълно, направи решителна крачка – покани я да изпият по чаша вино в селската тратория. Не беше особено ефектно предложение, но в този пуст район и това беше много. Тя, изненадващо за него се съгласи. Беше изненада, защото виждаше на лявата й ръка да свети златна халка и въпреки това не съжаляваше, че беше смел. Щеше да му се изнясни ситуацията, така или иначе... Отидоха в траторията и започна най-хубавата вечер в живота му. Може би защото след приятното селско вино от местните изби и вкусните антипасти по устните му изведнъж се оказа соленият вкус на устните й. Солен, почти като морските талази, на които се любуваха малко по-късно. Говориха до насита и той научи много за нея – за неуспешния й брак, за непоявяващото се дете вече пета година, за самотата й нощем, за насилените усмивки денем, за желанието й да се почувства свободна и лека, каквато беше била преди. И наистина в цялото й поведение, оказа се, го бе зашеметявала тази лекота и волност, които тя явно по необходимост криеше, опитвайки се да живее някак и да бъде сериозна. Започна се. Виждаха се всеки ден, оставаха заедно и през нощта, когато тя имаше възможност – мъжът й пътуваше много по работа и тогава тя идваше при него. Невинаги говореха – понякога мълчаха, докато телата им казваха всичко. Харесваше му да се събужда до нея – спеше свита като котенце и предизвикаше ръцете му да я галят. В тези моменти изучаваше географията на тялото й – всичките извивки, косъмчета, вени, капиляри и бенки, които искаше да познава до съвършенство. Понякога му се струваше, че тя буквално го дави като приливна вълна – една вечер беше прекалил с виното и й беше казал (не си спомняше да е правил това, но тя му каза на сутринта), че иска да я ухапе и нарани. Явно се чувстваше малко уплашен от нейното влияние върху нея. Случваше се да е в нея и да губи представа какво прави – действаше инстинктивно, блъскаше се в нея, чуваше, че тя стене сякаш от болка, причинена от големия размер на пениса му, но съзнанието му беше под вода и когато идваше на себе си след секундите на удовлетворение, я виждаше да го гледа с широко отворени очи и неразбиращ поглед. Обикновено й се извиняваше гузно, не с думи, а с докосванията си, с бегла целувка по челото й и с успокоителен поглед, но в себе си недоумяваше какво се случва с него. За първи път се чувстваше така от много време (а може би изобщо) и беше объркан...
Тя владееше мислите му постоянно – когато бяха заедно имаше желание да я опознае напълно (тялото й, но и всичките й тайни желания, страхове и стремежи, да мине по пътищата й, да разбере накъде отива, да я изчерпи напълно), а когато я нямаше чакаше нетърпеливо да са отново заедно. Не беше от скука, а от това, че с нея се чувстваше лек като сапунен мехур. А тя казваше, че с него се чувства като в прегръдката на мече – че се чувства малка и сигурна, скрита на топло. Живееха особено, правеха несъвместими неща – понякога ходеха до града и бяха елегантни (следваха изискванията на средата), но можеха да шляпат по чехли из селото и да си купуват сладолед, както и да тичат боси по плажа и да се смеят като деца. За да не са съвсем асоциални, ходеха до ресторантчетата в селото и си поръчваха пица или паста. Той не обичаше, но му беше забавно, когато тя се омазваше до ушите с доматения сос. Ако им писнеше от прекалено натуралните удоволствие, взимаха колата и ходеха до града в един бар, където можеше да се танцува... Той беше ужасен танцьор, но му харесваше да я гледа. Харесваше му да вижда и как я гледат останалите мъже със зяпнали уста, да вижда как те просто я ръзсъбличат с поглед, фантазирайки си за аромата на нейната орхидея, запечатал се по оскъдните й бикини и за вкуса на нектара й, тръпнещ в очакване да изригне като вулкан...
А и самият факт, че успяваше да я настъпи с всяко посещение все по-рядко, й даваше надежди. Просто й харесваше да го усеща по този начин до себе си – стъпките нямаха значение, беше влудяващо да го прегръща и всички да ги гледат и единствено да могат да гадаят за електричеството помежду им. Обикновено електрическата вълна продължаваше и в техния дом, в тяхното легло, в убежището им от целия свят, където винаги имаше интимност, много по-голяма от физическото удоволствие. Но и него го имаше, при това съчетано с тотална освободеност и никаква предпазливост. Странното беше, че бяха в такъв унес, че дори не бяха забелязали, че не ползват никакви предпазни средства, а той се чувстваше напълно разюздан, нямаше задръжки и след като се усети, че оставя любовните си сокове навсякъде в и по тялото й, стъпи на земята и попита какво иска тя и дали това й харесва. Отговори му, че не се страхува от евентуални последици и приключи темата. Не я попита повече. Продължиха да спят будни заедно. Говореха безспир, имаха чувството, че сякаш препускат да се опознаят, преди тези дни да свършат, защото и двамата чудесно знаеха, че те са преброени. Когато не говореха, продължаваха да го правят с въздишките и стоновете си на удоволствие – тя беше напълно непредвидима в леглото и постоянно го предизвиква-ше, слагаше му някакви играчки на най-интимното място, напътстваше го какво иска и как точно иска, без да каже и дума, обикновено накрая се чувстваше изконсумиран до последната капка пот и любовен сок, заспиваше на секундата, а в промеждутъка между будното състояние и съня се чудеше колко дълго ще издържи на темпото. Понякога го правеха с часове, в други дни – изобщо, тогава най-често прекарваха целия ден в слушане на морето и четене на книжки, между които моменти се наблюдаваха един друг. Почиваха си един от друг до следващия момент, когато той пак се оказваше заровил нос в копринените къдрички между краката й и колкото по-познато му беше всичко, толкова по-настойчив беше езикът му. Докато усетеше, че тя дърпа пръстите му натам, към устието на удоволствието й, където плътните му и пухкави пръсти след като се движеха й носеха море от наслада....
След конвулсиите й той не издържаше и знаеше, че тя ще е още по-тясна и гостоприемна от преди и просто влизаше безразсъдно. Беше още по-безразсъден в следващите няколко минути, след което и двамата мълчаха и се озоваваха един до друг, всеки обвил шията на другия с ръцете си. Този сън продължи известно време, според датите на мобилните им устройства (за които нямаха време, а и желание и бяха хвърлили по чантите си) около 2 седмици, а според тяхните усещания за наситеност на преживяванията им – вероятно един живот и половина. Не признаваха, но и двамата се страхуваха – от времето, което щеше да размие стъпките им единия от живота на другия, от разстоянието, което щеше да раздели гласовете им и да ги направи глухи и нечуваеми, от другите хора, които нямаха необходимата чувствителност да проумеят *това* и да приемат възможността човек да изпита нещо подобно и да им позволят на двамата да изживеят чувствата си. Бяха голи, объркани и уплашени, прегръщаха се в това легло, накрай света, потопени в морето на чувствата им, което заплашваше всъщност изобщо да не е до колене!
7 years ago
